Бучка
Бучката (буталката) е дървен съд, който по българските земи от векове се използва за добиване от домашно кисело мляко - масло, бърканица и обезмаслена извара.
31/01/2018 | Публикувано в Битът на българите
Бучката (буталката) е дървен съд, който по българските земи от векове се използва за добиване от домашно кисело мляко - масло, бърканица и обезмаслена извара.
Бучката се състои от две части - дървено съд (каче) и дървена буталка. Дървеният съд (качето) е с височина около 1 м и ширина около 20 см като леко е стеснен в горния
край. Самото бутало е плосък, масивен или
надупчен диск с дълга дръжка.
Името на бучката (буталката) произлиза от глагола бутам –
буталка, буталкя, бутѝн, бучка. В Родопите бучката се нарича бурило (бурчило), дума, която произлиза от италианската
дума barile. В Средна България се среща и името матѐлка, мътѝлка, от глагола мътя.
За самото бутало,
най-разпространеният термин джурило, чурило, джеран (от глагола джуркам), а в
Южна България се среща и бутало, буталач,
бучкало.
Процесът на производство на масло се състои от енергични движения на буталото като натискът трябва да е енергичен като удар. Затова процесът се нарича „биене на масло“. Млякото, което е преминало през такава обработка, е с намалена масленост и се нарича „бито мляко“.