Бучка

Бучката (буталката) е дървен съд, който по българските земи от векове се използва за добиване от домашно кисело мляко - масло, бърканица и обезмаслена извара.
Бучката се състои от две части - дървено съд (каче) и дървена буталка. Дървеният съд (качето) е с височина около 1 м и ширина около 20 см като леко е стеснен в горния край. Самото бутало е плосък, масивен или надупчен диск с дълга дръжка.

Името на бучката (буталката) произлиза от глагола бутам – буталка, буталкя, бутѝн, бучка. В Родопите бучката се нарича бурило (бурчило), дума, която произлиза от италианската дума barile. В Средна България се среща и името матѐлка, мътѝлка, от глагола мътя.
За самото бутало, най-разпространеният термин джурило, чурило, джеран (от глагола джуркам), а в Южна България се среща и бутало, буталач, бучкало.

Процесът на производство на масло се състои от енергични движения на буталото като натискът трябва да е енергичен като удар. Затова процесът се нарича „биене на масло“. Млякото, което е преминало през такава обработка, е с намалена масленост и се нарича „бито мляко“.