Ютия с въглени

Ютията е изобретена през XV век. Необходимостта за придаване на изгладен вид на дрехите налага нейното изобретяване.
Първите ютии са били изработвани от метал (чугун или желязо). Тези ютии са представлявали едно цяло тяло с капак, който в задната си част е бил подвижно закрепен върху ос за да може да се отваря и затваря. Те са предавали топлината необходима за гладенето като в тях са били поставяни въглени. Най-отгоре върху капака е имало дървена дръжка, която е служела за предпазване от изгаряне на ръцете на гладещия.

В България тези ютии са били използвани до 50-60-те години на XX в. когато започват широко да навлизат електрическите ютии.

Точна дата за изобретяването на електрическата ютия не е известна но се предполага, че тя се е появила между 1890 и 1894 г.

Теглото на ютията работеща на въглени е между 5 и 10 килограма.