Харесайте нашата фейсбук-страница Следете ни в Инстаграм
Ресторант Хаджидрагановите къщи Автентична българска кухня на плоча, жар и пещ, селекция от вина и напитки. Народна музика на живо в центъра на София. За резервации - тел. 02 931 31 48

Бабинден

Бабинден е един от празниците, с който се завършват празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки че обредността е езическа. Според различни теории този празник е свързан с култа към богинята на плодородието - богинята майка, почитана преди хилядолетия по нашите земи.

21/01/2018 | Публикувано в Български традиции и празници

Бабинден е един от празниците, с който се завършват празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки че обредността е езическа. Според различни теории този празник е свързан с култа към богинята на плодородието - богинята майка, почитана преди хилядолетия по нашите земи. По традиция се празнува на 21 януари, но по нов стил се отбелязва на 8 януари. През 1951 г. е определен за Ден на родилната помощ, празник на акушерките и гинеколозите.

В миналото бабите, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. Така било редно според българските представи за морал. Бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. С билки и баяния бабата поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите - зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането.
На бабинден младите майки ставали в ранни зори, за да отидат и полеят на бабата. Всяка гледала да стигне първа при нея, тъй като се вярвало, че на майката, която първа полее на бабата да си умие ръцете, децата ще бъдат живи и здрави през годината.
Според обичая бабата отивала този ден при своите “бабинчета” - децата, които е израждала през годината. Окъпвала пеленачетата, измивала очите на майките и пръскала момите с вода против уроки. В някои краища, бабата връзвала на децата мартенички от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от зли очи. След като обиколяла децата, бабата се връщала в дома си, за да се приготви за гощавката. На този ден тя посрещала гости само жени, на които е помагала при раждане. Гостенките й носели в дар ризи,чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино.


Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата половина се слагала на общата трапеза. Бабата също приготвяла голям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствувал гадулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участвува в това тържество. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали “пиперлии” шеги. Късно след обед, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на колесар, двуколка, която теглели четири мъже и се отправяли към реката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично - пръскали я с вода или изливали менче на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него взимали участие и бабите, накичени с даровете, които са получили.
Православната ни църква на този ден празнува деня на преподобна Доминика, която е живяла през IV в. Отдавайки се на строг пост и усилен труд Доминика, тя била възнаградена от бог с дарба за прозорливост и чудотворство. Доминика започнала да лекува болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии.