Димитровден

На 26 октомври българите отбелязват Димитровден. Така се почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец – един от най-уважаваните светци от българския народ. На празника имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

В Християнската история се смята, че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. 

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на Славянството. Предполага се, че светецът е бил консул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

В българските народни вярвания Св. Димитър се представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър зимата. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

В народния календар Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още "Разпус".  На най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именникът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.