Харесайте нашата фейсбук-страница Следете ни в Инстаграм
Ресторант Хаджидрагановите къщи Автентична българска кухня на плоча, жар и пещ, селекция от вина и напитки. Народна музика на живо в центъра на София. За резервации - тел. 02 931 31 48

Еньовден

Според българската народна традиция на 24 юни (по-точно в нощта на 23-и срещу 24-и юни) се отбелязва Еньовден. Това е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. 

24/06/2016 | Публикувано в Български традиции и празници

Според българската народна традиция на 24 юни (по-точно в нощта на 23-и срещу 24-и юни) се отбелязва Еньовден. Това е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. Наричан е още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Разнообразието от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Православната църква чества рождението на Йоан Кръстител – близък на Исус Христос, който предрича появата му и проправя път за неговото дело.

Имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки. Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.

Традиционните обичаи на Еньовден са слабо повлияни от образа на светията и съхраняват древния култ към Слънцето. Българският народ вярва, че в този най-дълъг ден от годината, небесното светило овразгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Те лекуват седемдесет и седем болести, а само за нелечима болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.


На този ден от билки се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила. Покосените от нещастна любов моми могат да си върнат радостта към живота с помоща на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец и други. Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното чувство.

Според народните вярвания от 24 юни слънцето започва да клони към зима. Смята се, че преди да тръгне на дългия си път, то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита. После се изтръсква, а падналите от него капчици роса имат магическа сила. Затова трябва да се стане още преди изгрев, да се отъркаляте в росата или да се измиете в река, а после да посрещнем слънцето, което на този ден трепти.

С този ден е свързан и обичаят ладуване, които се изпълнява от „Еньова буля”. Това е 3-4 годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания. Накрая е ред на гадаенето за женитба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.

В нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието там където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.