Игнажден

На 20 декември българският народ отбелязва Игнажден - денят на Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ в., Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Игнажден е традиционен български народен празник

От този ден започват коледните и новогидишните празници. В народните вярвания този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея се приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата ви година.
Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят".

Поверия за Игнажден:

• Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

• Ако сте жена и планирате забременяване, не работете днес.

• Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

• Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

• Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

• Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

• Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.

• Не се иска и не се дава нищо назаем.

• Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

• Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Днес празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Честит празник!

Постно ястие за празника - Пататник.