Илинден

Илинден е... На 20 юли се почита паметта на Св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Пророк Илия е живял около 900 години преди Рождество Христово. Когато се той се родил, баща му пйолучил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.

Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав, който бил защитник на езическото идолопоклонничество. Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и половина. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.

Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога.

В народнаните традиции

Под влияние на житието на светеца, Св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато Св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът го е нарекъл "Гръмовник", "Гръмоделец" и "Гръмоломник". Светецът имал сестра - Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Своя еснафски празник отбелязват кожухари (абаджии), самарджии, фурнаджии, защото Свети пророк Илия е техен патрон - покровител.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.

По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, наричан "баща". Стопанките изпичат погача "боговица" и "колач" за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. На обредната трапеза има и погача.

В образа на Св. Илия изследователите откриват остатъци от езически култове към древните небесни богове - славянския бог Перун, тракийския Зевс и прабългарския Тангра.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илкo, Илкa.