Тодоровден – Конският Великден
Един от първите пролетни празници народния и православния календар е Тодоровден.
19/03/2016 | Публикувано в Български традиции и празници
Един от първите пролетни празници народния и православния календар е Тодоровден. Той се отбелязва в първата събота след Сирни Заговезни. Този празник е познат още като "Конски Великден", защото се празнува най-вече за здравето на конете. В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител – като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.
На този ден според народните представи Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.
„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”
Жените и
мъжете си разпределят обичаите. Централно
място заемат младите булки, които
започват да се наричат невести и получават
правото да месят хляб в мъжовата къща.
Изпеченият от тях обреден хляб, с формата
на кон или подкова, се маже с мед и по
него се залепва варена царевица. Хлябът
се проверява от свекървите и от него се
раздава на близките. Този ритуал е важен
за сближаването между снахите и свекървите
и за приемането на младите булки в
семейството. От обредния хляб се слага
в яслите на конете, да са здрави и да има
приплод. Докато раздават хляба на някои
места в България, жените дори подскачат
и цвилят като кон, за да са плодовити
кобилите. Бабите стрижат за първи път
след зимата децата, затова на някои
места се казва „ остриган като магаре
през март”. Младите момичета мият косите
си с вода, в която има сламки от яслите
на конете, за да са лъскави и здрави
косите им като конските гриви, после
изливат водата след конете, които поемат
към определеното за кушиите място.
За
кушиите е запазено централно място на
Тодоровден. Докато жените изпълняват
своите ритуали, мъжете се подготвят за
надбягването с коне. Мъжете стават още
в зори, сресват и кичат най-хубавите си
коне с шарени конци, мъниста и пискюли.
На някоя просторна поляна вече е премерено
и маркирано трасето на надбягването,
цялото село се е събрало за напрегнатото
зрелище. След надбягването, на което
печели най-бързият, следва награждаването
– торба хубав зоб, венец, който момите
са изплели и не на последно място –
всеобщото уважение и признание. Конниците
и победителят правят почетна обиколка
из село, съпроводена с благословия от
стопаните. А сетне първенецът дава
почерпка в своя дом. Както му е редът,
всичко завършва с хоро, в центъра на
който са ездачите.
Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.