Харесайте нашата фейсбук-страница Следете ни в Инстаграм
Ресторант Хаджидрагановите къщи Автентична българска кухня на плоча, жар и пещ, селекция от вина и напитки. Народна музика на живо в центъра на София. За резервации - тел. 02 931 31 48

Трифон Зарезан (Ден на лозаря)

Трифон Зарезан (Трифоновден, Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Св. Трифон. Празнуват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 1 февруари или 14 февруари (по стар стил). 

01/02/2017 | Публикувано в Български традиции и празници

Трифон Зарезан (Трифоновден, Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Св. Трифон. Празнуват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 1 февруари или 14 февруари (по стар стил). Празникът се нарича още Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Имен ден празнуват Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Лозена, Гроздан, Гроздьо, Гроздана.

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр. бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан - Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той изправя на съд всички по-тачени християни и след като отказват да се отрекат от вярата си загиват мъченически, вкл. и Св. Трифон.

Традиции

На този ден обичаят е да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Още в ранни зори спонката на дома става, за да приготви прясна пита. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Вари се и кокошка, която се препича на саджак.


В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.


Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.