Харесайте нашата фейсбук-страница Следете ни в Инстаграм
Ресторант Хаджидрагановите къщи Автентична българска кухня на плоча, жар и пещ, селекция от вина и напитки. Народна музика на живо в центъра на София. За резервации - тел. 02 931 31 48

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

142 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета

02/06/2016 | Публикувано в Български традиции и празници

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Датата е кончината на българския поет и революционер Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит .

Тази година отбелязваме 140 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика изпълнена с остър изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена, когато повечето хора остават безучастни и мълчаливи. Творчеството му запалва огън в чистите сърца, докарва читателите си до смях и сълзи.

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише във в. „Знаме:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.

Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

той пише и за себе си...!