24-ти май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Това е най-хубавият български национален празник
24/05/2021 | Публикувано в Български традиции и празници
24-ти май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - най-хубавият
български национален празник. С празника
на буквите почитат Светите братя Кирил
и Методий - създатели на българската азбука.
Празникът на буквите е специална дата за всички българи. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.
На 11-и май (24 май) 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, за пръв път се организира празник на Светите братя Кирил и Методий. От 1857 г. този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Композиторът Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
24-ти май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.
И в този празничен ден, ястията на трапезата на българите са типични за пролетта - на софрата присъстват пита и агнешко. Хубаво е да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.